Илия Петров

В двайсет годишната нова история на страната ни, нито един вот на недоверие към което и да е правителство не е успял. Успя единствено вота на доверие който поиска Филип Димитров в края на първото правителство на СДС. След като отпадна договорката с ДПС, правителството на Филип падна. Което беше спечелило „с малко, но завинаги”. В края на 1996 г. не беше необходим вот на недоверие към БСП, защото Добрев и Първанов, върнаха мандата. Вотът на недоверие тогава беше граждански, който винаги и по-силен от политическия.Подготвянето на вот на недоверие срещу правителството на Борисов, е очевидно с предизвестена загуба, не само като резултат. Това е загуба на политическо време на самата опозиция, както и пропиляване на парламентарно време. Не че правителството на ГЕРБ прави перфектна политика. Дори в някой сектори се проваля с пълна сила, особено в здравеопазването. Но, опозицията в лицето на БСП и ДПС продължава да е в лоша кондиция, и не е същинска опозиция в собствения смисъл на тази дума. БСП е в продължителен нокаут, със сериозен лидерски проблем, който едва ли ще бъде решен даже Станишев, да бъде преизбран на конгреса на 16-ти и 17-ти октомври. БСП продължава да бъде с три пъти по-малък рейтинг от ГЕРБ ( дори в края на управлението на Виденов, БСП имаше по-висок рейтинг от сега, като след предсрочните избори успя да вкара 58 депутати, а сега разполага само с 40 ) и в близките години едва ли може да се надява на възстановяване. ДПС въпреки, че се държи смислено, е далеч по предпазливо и участва в цялата игра просто „Ради спортного интереса”.И поради това, че трябва да спазва политическите ритуали. Факта, че двете партии трудно намериха обща платформа и общи мотиви за вота( формата- „един вот с две теми”, беше несериозна) е още едно доказателство за фарсовия характер на процедурата. РЗС, не би могло да играе съществена роля, защото поради липсата на парламентарна група няма да може да участва в дебатите пълноценно.Независимо дали ще подкрепи или не вота, което ще стане ясно в последния момент.Не може да не е смешна и асоциацията за вота на недоверие на фактически  „тройната опозиция” срещу „тройната коалиция”( ГЕРБ, АТАКА и Синята коалиция), която крепи управлението на малцинството на ГЕРБ.Макар „Синята коалиция” да изпълнява ролята на „нощна лампа” във взаимоотношенията, между ГЕРБ и АТАКА и напъните и да си придаде значимост, предизвикват само усмивка на съжаление.Парадокса на „Синята коалиция” се състои и в това, че СДС и ДСБ съществуват само формално като партии на ръба на 1- 2 % от което следва че и самата „Синя коалиция” съществува формално, защото логически няма как от две формално съществуващи партии, да има неформално функционираща коалиция. И това ще бъде потвърдено, като по време на вота, те хем ще критикуват правителството, хем няма да подкрепят вот. Трудно ще могат да обяснят противоречивото си поведение, защото от тези техни позиции следва, че за тях правителството на Борисов няма алтернатива. Изобщо качеството на този политически акт е на изключително ниско ниво и ако се стигне до дебати, политическото позорище ще доведе само до прозевки. Дори да разполага с неопитни депутати и министри, отсега може да се предскаже, че ГЕРБ ще спечелят дебата, не само количествено но и качествено. В крайна сметка ще се окаже, че това ще бъде вот на недоверие към опозицията заради насипната форма в която се намира, с изключение на ДПС, и най-вече заради това че даже и да мине вота, няма как да не си зададем въпроса- кой ще управлява страната?  Първо, служебно правителство. Подарък за Първанов и автоматически предсрочно стартиране на проекта му. От това няма интерес никой от действащите лица. Нито Борисов, нито Станишев, нито Костов.И по натам, и да има предсрочни избори, ако напънем цялото си въображение и даже го развинтим, как си представяте властта да бъде спечелена от БСП и ДПС ? БСП със сигурност ще има още по-малко депутати, особено ако Първанов направи партия и я тества на президентските избори. ДПС също ще има проблем, заради отстраняването на Касим Дал от поста му, но не и от влиянието в партията.Изобщо този вот на недоверие по безсмислието си, много прилича на искането за отстраняването на президента, заради скандала с Дянков.Тогава ГЕРБ загуби, изобретявайки това безсмислие, както сега БСП и ДПС ще загубят от собственото си. Което показва, че в политиката много по-често можеш да спечелиш от немарливостта на противника, отколкото от собствения си политически капацитет.  

Какво ли не биха направили политическите партии за да привлекат вниманието към себе си? Не на медиите. На избирателите. Които избиратели са толкова уморени от липсата на избор и на необходимостта да го правят, че отдавна им е все едно кой ги управлява. В края на лятото и в началото на новия политически сезон Костов и Сидеров си спретнаха компромат с давност от 25 години. Някой някого бил изнудвал, а другия искал да контролира ДАНС. Без никакъв проблем и двамата можеха да си разменят и ролите и обвиненията. Тази политическа интрига, не само че не е интересна. Тя е обидна. В нея по същество няма нищо друго освен това, че политическите партии без бъдеще, обикновено се занимават с миналото си. Или с миналото на своите лидери.Лидерите и на „Атака” и на „ Синята коалиция” добре разбират, че са в ъгъла на ринга. Единствената разлика е, че Сидеров не може да играе играта на добрия и лошия боксьор. Защото той стана спаринг партньор на Борисов и вече може да пише мемоари. Очевидно е, че състезанието в България по припомняне на греховете, за това кой е бил палач и кой жертва още не е свършило. Няма да се учудим особено, ако някой припомни за да уязви земеделците, че при решението за създаването на първите български политически концлагери стои и подписа на Никола Петков.  „Синята коалиция” има преимущество в това надбягване назад. Добрия и мъдър Костов потупва по рамото и посочва добронамерено правилния път и лошите хора. И мечките които се крият в бърлогата си от финансови си спомени.  Младия и до неопитност ентусиазиран Мартин, държи сметка за правилната икономическа линия на ГЕРБ. Критикува бюджетната, данъчната, образователната и всякаква друга политика на правителството и се заканва, че няма да я подкрепи. Трудно му е, защото накрая я подкрепя. И ще продължи да го прави.До края на тази политическа година предстои приемането на три важни закона. Бюджета за 2011 г., изборния кодекс и закона за специалните съдилища. „ГЕРБ” няма да има проблеми с приемането на нито един от тях. Защото партията на Борисов може и да боледува, както всяка друга в този период на управление с издънките на своите хора. Наказвайки ги обаче бързо, справедливо и с апломб. Може да има проблем с анонимността на народните си представители, които стават известни само когато се намесят в някой скандал. Може да изглежда, че е партия на управляващо малцинство, което ходи по ръба на бръснача. Може да няма и стратегически заряд. Но няма никакви причини да се страхува от липсата на обществена и парламентарна подкрепа. Не става дума за това, което социолозите калкулират и след това разказват. Не става дума за това че „ГЕРБ” имат силен екип. Екипа на „ГЕРБ” е с аромата на футболни обувки и физкултурен салон. Дори не става дума за аурата на Бойко Борисов.Той добре знае, че когато политическите лакеи те хвалят, в достъпна за тебе форма, вече не ти изглеждат като лакеи. Те стават твои хора. И трябва да ги оставиш да се бият помежду си. Неговата партия има шанса да управлява по време на войната на превърналите се  политически лакеи в „хранени хора”. Това важи даже и за БСП. И за една част от ДПС.Тази война има много проста цел- кой ще се хареса повече на Борисов. И кой ще оцелее. Никой от директната и дискретна опозиция не иска да участва в собствения си залез. И тъкмо заради това ще си размятат компромати, даже от преди 25 години.Но желанието да бъдеш политически значим не свършва само с лакейството. Да риташ надолу и да целуваш нагоре не е единствения начин да изпълниш предназначението си. Трябва все пак да участваш и в избори.Да излезеш от политическото лакейство и отново да си истински политик.Затова „Синята коалиция”, поотделно или заедно на следващите избори ще направи точно това. Ще спре временно да се държи неприлично спрямо хората които гласуват за нея. Въпреки политическата си слабост ще издигне кандидати не само за кметове, но и за президент. Предизвестени избори, за преброяване на процентите. И ще загубят навсякъде. Но ще представят загубата като победа. Защото още съществуват.Нещо което „АТАКА” няма да направи. Партията на Сидеров се е предала и няма никакво намерение да се превръща отново в политически фактор.Малцинството си мислят те, зависи от тях и до края на мандата на този парламент ще се изживяват като „добавеното” мнозинство, пренебрегвайки дори проблема с новините на турски език. „АТАКА” няма да участва на следващите избори, освен с кандидатурата на някой друг независим общински съветник. Ето защо не би трябвало да се правят прогнози за местните избори и изборите за президент през следващата година. Независимо от това дали Борисов ще предложи за президент Кристалина Георгиева, а Първанов- да речем Ивайло Калфин. Аз си мисля, че дотогава ще има тежка политическа скука и веселяшка медийна анекдотика. В този период най-интересното политическо позорище ще бъде сблъсъка на лакеите. Което ще доведе до там, че Борисов ще ни става все по-симпатичен. За нещастие. Той няма да се умори. Властта, са казвали големите политици, уморява само тези които я нямат.