Разделителната линия в СДС не е изобретена в последните няколко месеца. Тя съществува от 1999 г. От 10 години насам, окопа вътре в партията е изровен от Иван Костов. Окопа в дясно-също.Затова е прекалено наивно да се мисли, че това което се случва в СДС е въпрос на вътрешен преврат или заговор на управляващите. Новия лидер на СДС, просто падна в този окоп. Надеждите свързани с най-младия председател на СДС (дори Филип Димитров беше по-възрастен когато го избраха за лидер), изчезнаха в момента, в който той вместо да консолидира партията я разедини. Три са основните грешки на Мартин Димитров. Първо. Той започна да действа политически между полюсите на прагматизма и радикализма. Опитва се да бъде прагматичен и затова се движи по линията на най-малката промяна. Завой назад и съюз с ДСБ. Кратко и ясно. Без спомени от миналото, които той като млад експерт наистина няма. Но за да бъде радикален, защото изглежда днес в България единствения начин да правиш политика е да се държиш като Сидеров преди четири години, Димитров прикрива завоя назад, с формулата за „широко и равноправно дясно обединение”. В което засега влизат партии, които са някакви пресовани сламки от миналото. И предлагат крачетата на синия мост да се боядисат в оранжево, например. В същото време водачите на листи в „Синята коалиция” са разпределени между СДС и ДСБ, много преди НС на СДС да одобри коалицията. За какво равноправно обединение става дума? И така, Мартин Димитров прави една прагматична ретро промяна, като се съюзява с бившите присъдружни организации на СДС (ако той изобщо знае какво означава присъдружна организация) и опакова този политически акт с радикалната теза, че това са партиите от „широкото дясно обединение” които ще участват в бъдещата управляваща коалиция. Като че ли, ако ГЕРБ има мнозинство ще плесне с ръце и ще прегърне „Синята коалиция”? Впрочем, така както се развиват събитията, мнозинството на ГЕРБ става все по-вероятно. Движейки се между прагматизма и радикализма г-н Мартин Димитров има сериозен проблем. Не може да направи разлика между коварно неразличимата граница на политическата козметика и политическата пластика.Второ. Мартин Димитров започна, с извинение, да говори и да прави глупости. Действащ кмет напусна СДС, депутати на партията напуснаха парламентарната група, а тези които остават в нея не знаят в коя партия са. Бойкотират се вътрешните избори. Цели организации на партията се отделят. И той казва, че нямало нищо. А кога има нещо? Когато повтаря поне 100 пъти, че в СДС Бургас се приети 100 нови члена на СДС. Извършва най-масовото изключване в СДС на знакови фигури от 2001 г. насам ( и подчертава, че го е направил с пълно мнозинство от 62 гласа в НС, без да обясни защо останалите 40 липсваха) като разказва в същото време как „Синята коалиция” щяла да бъде основния противник на БСП. А ГЕРБ, къде изчезна? ГЕРБ на кого е противник?Казва, че СДС имал перфектни икономически решения за излизане от кризата, ама нямало да ги каже, за да не ги откраднат! Да не говорим за политическия език, който започна да употребява. Все едно е млад член на ДСБ и изпълнен със съзнателна радост и ритуално опиянение, извършва заклинателен обред като рецитира лозунги-клишета от 93-та, 94-та година. Това си е направо трагедия-да правиш политика на 21 в., и да говориш с термините на 20 в. Мартин Димитров обяснява всички природни и политически събития с БСП и ДПС? Да, те са лоши. На власт са. Крадат. Трябва да бъдат свалени от власт. Ама няма как да са причина за политическата импотентност на противниците си. Особено пък БСП, които ако действаха по аршина на Костов и Мартин, трябваше да смелят на кървавица Татяна Дончева и Костадин Паскалев. А Илия Божинов да хвърлят направо на кладата. С политическия си език и действия Мартин Димитров върна СДС в полукинжалския период на болшевики и меншевики и урони институцията председател на СДС. Даже утре съда да му присъди председателството, той ще седне на пясъчен трон. И всеки след него, ако има следващ.Трето. Съюза с ДСБ. Мартин Димитров не изпълни решението на НС на СДС, да не се участва в избори с политици, които са разцепвали партията. Неговия политическия дебют започна с политическата ексхумация на Костов. Насила при това, и по парадоксален начин, защото очевидно части от тялото(СДС), отхвърлят завръщането на духа (ДСБ). Вместо да го остави да прави упражнения за дископатия по телевизията, се съюзява с него и започва да дублира стила му. Един стил на позната политика, за която всичко е позволено. Политика в която СДС беше само едно тяло, което духът напуска, а днес е единствения и естествен партньор. Хранените хора на царя бяха престъпници, а сетне станаха професионалисти. Бойко беше мутра, а сега вече е бъдещ коалиционен партньор. Все едно. Костов няма проблем. Даже с това, че когато създаде ДСБ той я заключи с катинар и глътна ключа, а сега се наложи да предприема много неловки операции за да го извади отново. Всичко е позволено. Както заяви самия той преди време –„Аз съм минал през детектора на историята”. А който е минал през детектора на историята, не може да сбърка.Съюзът на Мартин Димитров с Костов, обаче не е объркване. Не е грешка. Това е политически грях. Защото да правиш обединение с разделителя, е като да умножаваш на опаки. Разликата между грешката и греха е, че след грешката можеш да видиш „Game over. Try again” , а след греха е написано –„Nevermore”. Мартин Димитров можеше да не се лута между прагматизма и радикализма, а да представи политическата си визия за бъдещето и да даде генерационен реванш на цялата политическа класа от прехода. Но това е тема за друг текст. И накрая. Какво става, ако съда не регистрира Мартин Димитров? Няма „Синя коалиция”, няма СДС, но пък има ДСБ което е приютило под шапката си незаконния лидер на сините и другите присъдружни организации. Костов побеждава, като обединител на автентичната десница. Какво става ако Мартин Димитров бъде регистриран от съда? Има „Синя коалиция”, но пак няма СДС и Костов пак е победил. Освен това след изборите неизбежно ще има нов избор за председател на СДС. Който той може да спечели, само при умопомрачителен резултат за „Синята коалиция”. Така или иначе, спорния г-н Мартин Димитров става безинтересен политически с оглед на актуалните събития. И все по-интересен за изследователите по политическа история. Дори превърнал се в законен лидер, прозвището което вече получи, „синът на Командира”, ще го съпътства до края на кариерата му. Съдейки по миналото кариерата му няма да е много дълга. Защото, той е поредния политик, който Костов употребява за да се скрие. Последните примери са Светослав Гаврийски и Неделчо Беронов, които качи на политическия ешафод и след това каза, че всеки носи отговорност за себе си. Прав е Командира. Той най-добре знае как се носи политическа отговорност.
