Илия Петров

В политиката имаше интересни неща. Имаше интрига. Имаше история. Имаше нещо. Сега остана само Бойко. Политиката свърши.Ако някой социолог успее да определи състоянието в което днес живеем по някакъв начин, трябва да получи Нобелова награда за война.Защото предстои война. Това разбира се е метафора, но по начало най-сигурната предпоставка за политическа война е липсата на противник.  „Единственият противник на ГЕРБ в момента е самият ГЕРБ”.             Така каза Бойко Борисов. „Единствения противник на СДС е кризата” казваше навремето Иван Костов. „Няма да има компромис към никой, който посегне”, каза Бойко Борисов.„Ще отрежа всички „сини” крадливи пръстчета”, казваше Иван Костов.„Благодаря ви, че ви има”, каза Цветанов на Борисов.„Благодаря, че живеем под слънцето на Иван Костов” казваше депутатката от СДС-София, Мария Стоянова.„Всичко това не би било възможно, без Борисов” каза във видеообръщение лидера на ЕНП Вилфред Мартенс.„Амиго Иване”- каза преди 9 години лидера на Испанската Народна Партия, Хосе Мария Аснар, приветствайки Костов заедно с още четирима десни премиери от Европа.„Амиго Иване” поне беше избран с явен вот за председател на СДС със 1662 гласа за, 11 против и 20 въздържали се. Аналогиите не са доказателство за нищо, но на фона на това което се случва, БСП изглежда най-демократичната партия в България. Начина по който беше избран лидера на новата десница може да се родее само с изборите на Тодор Живков, Симеон Сакскобурготски и Ахмед Доган. Само на последния Бойко Борисов не е бил лична охрана. Никога не е късно за нищо. Има нещо тъжно в целият този спектакъл. Сигурно такава ни е политическата съдба. Ако не следваш съдбата, тя те влачи след себе си.Днес България трябва да следва ГЕРБ.Основният въпрос обаче е, ражда ли се новата десница в България, ГЕРБ ли ще бъде партията която трайно ще замени СДС, ДСБ, до извеснта степен НДСВ и другите по-малки парти в десния спектър? И още нещо-дали освен ГЕРБ до местните и президентските избори няма да се осъществи друг десен проект? Какво става с лидерите на „Синята коалиция”?Отговора на първия въпрос е свързан с трите стълба, които крепят всяка политическа организация-правителството, партията и парламентарната група. Успеха на правителство е задължителна предпоставка за налагането на ГЕРБ като дясна партия, защото успешното управление не кара избирателите даже да си мислят, дали са управлявани от дясно или от ляво мнозинство или малцинство. Към момента работата на правителството изглежда твърде хаотична, работи се на парче и очевидно личи липсата на отбор, поради характера на капитана. Борисов ще е принуден в средата или края на тази година да направи сериозни промени в кабинета си, защото изглежда преодоляването на кризата се отлага с една година най-малко. Ако това е вярно и в края на тази или през 2011 г., България тръгне нагоре, местните и президентските избори са в кърпа вързани за ГЕРБ и от 28 областни града, вероятно ще спечели 20. А президент ще стане този който Борисов посочи, а той може да посочи и себе си. Ако кризата обаче се задълбочи през 2011 г. ГЕРБ ще разберат какво означава истинска битка. Защото нека членовете на партията не забравят, че освен на първите избори за ВНС след 10 ноември 1989 г. всички останали бяха с негативен вот.Дано да осъзнаят, че българите не гласуваха за тях, а срещу тройната коалиция. Това е различно. След една година ще стане безпощадно ясно на „герберите” какво значи всенародната любов. Тогава може би ще се отключи и часовниковия механизъм. Парламентарната група на ГЕРБ, обаче ще бъде непоклатима и от нея не могат да се очакват никакви изненади. Просто няма да има никой, който да се осмели да каже „Бойко кажи им, хората ще те разберат”.Партията ГЕРБ обаче тепърва трябва да се развива. Обезпокоителното е, че като че ли повечето от нейните членове не са в нея заради идейни предпочитания в дясно. Те членуват в партията, защото си харесват лидера или защото се чувстват по сигурни в организация, която е на власт. Виждал съм хора, които се записват в СДС, ДПС или НДСВ за да не останат без работа. А днес много от членовете на ГЕРБ са в тази партия за да си намерят работа.  Може кмет, може общински съветник, може в местната администрация. Властта всичко може. Дори тази обикновена психологическа нагласа е в състояние да отключи механизма на войната в ГЕРБ през 2011 г. Защото рано или късно, хората в една партия започват да се мразят помежду си повече, отколкото техните противници. Все пак трябва да се има предвид, че едно са членовете на партията, а съвсем друго избирателите. Само членовете на една партия, никога не могат да я доведат на власт.До местните и президентските избори партията на Борисов ще си е спечелила и достатъчно много външни врагове. Министърът на земеделието, Мирослав Найденов уволни в един ден всички шефове на ветеринарните служби в страната. Поне един от тях, няма как да не е бил свестен. Такова нещо не се е случвало през последните 20 години. И това е практика, която ще продължи и през тази и през следващата година, и ще бъде още един ключ за часовниковия механизъм. Чистката която ще извършва ГЕРБ, тепърва предстои. И вътрешната и външната. И тази чистка може да им изиграе лоша шега.Ако ГЕРБ успее като управление, Костов и Мартин Димитров от своя страна би трябвало да се подготвят или за политическата си кончина,или, за да предотвратят евентуалното създаване на нов десен проект, отсега да мислят как ще убедят Борисов на следващите парламентарни избори да направи коалиция с тях, за да влязат в 42-то НС. Нали са сестрински партии? При наличието на ГЕРБ + „Синята коалиция”, никакъв нов десен проект не може да успее. И подготовката за такава коалиция ще проличи още на местните и президенските избори. Съдейки от досегашните действия на Костов и Мартин, те ще изберат да коленичат, защото на изборите през 2011 г.  вероятността „Синята коалиция” да спечели кметско място в големите населени места е горе долу, толкова колкото Халеевата комета да смени траекторията си. И ще обяснят, че компромиса не е капитулация, а синоним на политиката. Най-трудното на ГЕРБ тепърва предстои. Да докаже, че не само може да печели избори, но и да управлява. Почтено,  по възможност.Що се отнася до лидера. Ще разкажа на Борисов това, което на нас ни разказваше Костов.”В политиката е като в джунглата. Убиваш един лъв. Но след него идва друг. Убиваш и него. После следващия. И накрая идва глутницата.”Лошото е, че след толкова глутници ( цитирам неизвестен автор от форумите), България ще стане страна без значение, управлявана от хора без значение.    

Напускането на ПГ на РЗС от бившия министър на държавната администрация в първия кабинет на Костов и депутат в пет поредни парламента, Марио Тагарински предизвика силен шум в политическата система. Колкото и преувеличен да ни се струва този шум обаче ( в близкото минало далеч повече депутати са напускали групите си), разпада на една парламентарна група е политическо събитие, което не може да бъде пренебрегнато с лека ръка. Като се има предвид, че единствената гледна точка, никога нищо не може да обясни, логически възникват следните въпроси.  Този политически акт на какво е следствие? На индивидуалната политическа психология на известния с номадството си депутат? Или на намеса на партия ГЕРБ, която отвръща на гибелния гняв преди дни от страна на Яне Янев, лансирал тезата за коалиция Гоце-ГЕРБ. И не не последно място, как разпада на групата на РЗС ще се отрази в перспектива на управлението на малцинството, както и на сателитните парламентарни групи, кръжащи около него. Нека още в началото кажа, че разпада на групата на РЗС можеше да се предвиди още от началото при структурирането на този парламент. И тук не става дума за точно определена личност, която би могла да бъде подозирана отнапред в предателство. Всяка парламентарна група, която е съставена от 10 души в началото на парламента, задължително се разпада рано или късно до приключването на мандата. Самата бройка е психологическа граница, нестабилна политическа орбита, която при най-малки изменения в гравитацията от страна на останалите групи или на политическото статукво се дебалансира. Броя на групата като фактор, трябва да се разглежда заедно с придобитото от Марио Тагарински по време на политическата му кариера качество- да бъде абсолютно последователен. Абсолютно последователен при преследването на собствените си интереси. Тук е мястото да отбележим, че Тагарински получи едни от най-ниските резултати в цялата страна, като брой гласове за мандата си.Той става пропорционален депутат от РЗС с 3228 гласа от избирателен район Враца. „Победен „ е  единствено от депутатката от РЗС Кристияна Петкова, която влиза в 41-то НС с 2093 гласа от Видинския избирателен район. С толкова гласове, впрочем не можеш да станеш даже и кмет на село.За сравнение Христина Христова, новия лидер на НДСВ получава, но като мажоритарен кандидат, 11 959 гласа във Врачанска област. И не влиза в парламента. Това са парадокси, които напълно премахват разликата между справедливост и несправедливост в политическото представителството на гражданите и думата, която изразява липсата на такава разлика е „гавра”. И след като има такава очевидна гавра, какво пречи на депутатите абсолютно последоветелно да преследват само личните си интереси? Дали ГЕРБ има намеса в разпада на ПГ на РЗС? Вицепремиера Цветан Цветанов нееднозначно заяви, преди дестина дни, че РЗС не е политически проект, а е проект на ДАНС. Сякаш искаше да каже-от където дошло, там отишло. Освен това ГЕРБ няма никаква полза да съществува политическо представителство, което се бори срещу корупцията по-яростно отколкото Бойко Борисов. Тоест, следите водят в посока на интрига спретната от управляващите. Впрочем в скоро време ще стане ясно. Ако Марио Тагарински като независим депутат започне да гласува заедно с останалите 116 народни представители от ГЕРБ, то малцинството формално се е увеличило с един депутат ( какво  от това ?), макар юридически да си е останало същото поради забраната независимите депутати да се присъединяват към други парламентарни групи. Не е изключено разбира се, Тагарински да демонстрира пълна независимост, за да не предизвиква подозрение в корист. Все пак по-важната, негативната цел е постигната. Една парламентарна група престана да съществува. Какво става от тук натам? За ГЕРБ няма никаква опасност. Дори те да са организирали по чисто милиционерски начин разпада на РЗС( на Тагарински е било дадено да разбере, че срещу него могат да бъдат извадени данни за злоупатреба), дори да са направили „политическо отвличане”, оправданието им е желязно-когато получаваш удар, отвръщаш с удар. Могли са, направили са го. А и  в политиката отдавна всичко е позволено и изтеглянето на един депутат от парламентарна група, не може да предизвика никакъв нравствен потрес. В крайна сметка дори Кант е смятал, че в този свят едва ли има и един акт, който да е безкористен.   От друга страна обаче, ГЕРБ губи съюзник на петия месец на управлението си. Нещо повече-може би си създаде враг по-опасен от БСП. Защото няма по-опасен противник от бивш съюзник. Девет независими депутати в политиката са и малко и много. По-важно обаче е това, че изглежда вече е невъзможно да се очакват никакви сериозни промени в Конституцията, както и свикване на ВНС. С други думи, независимо от стабилната подкрепа от сателитните на ГЕРБ парламентарни групи, идеята за радикални промени на политическата система увисва в небитието. След преизбирането на Димитров за лидер, СДС ще продължи да навлиза в сянката на Костов, а  „Синята коалиция” от своя страна- в сянката на ГЕРБ. На Костов ще му се наложи да помиярства още известно време. ГЕРБ не може да бъде спрян, следователно ще трябва да бъде ласкан. Такава е засега логиката на Командира. Наградата за тази логика е председателското място на комисията по корупция- мястото на Яне Янев ще бъде заето от Димо Гяуров.  АТАКА е напълно вцепенена сякаш е взела сънотворно. Тя стои  вътрешно споена и въпреки това, ужасно безсмислена в своята цялост. Сякаш това е друга партия, представяща бъдещето си като присъдружна организация на ГЕРБ. Нищо чудно те пък да получат председателското място по-външна политика. Както се казва –кроткото агне от две майки суче. И така от  историята с напускането на Марио Тагарински на РЗС, вероятно нищо съществено няма да произтече. Освен 10 независими депутати, които дълго време ще търсят място в предстоящите конфигурации на парламента, ще предлагат броя на депутатите в парламентарните групи да падне до 8, ще гласуват ad hoc и ще се превърнат в свирепа опозиция на правителството, докато търсят подходящо време да си отмъстят. Някога. Защото, ако не са разбрали в България, вече не може да се казва „утре”, без преди това да се добави- „Ако е рекъл Бойко Борисов”.