Archive for the 'Texts' Category

В памет на Ориана

Posted in Texts on June 24th, 2008

Вчера в родния си град Флоренция, почина голямата политическа журналистка Ориана Фалачи.Години наред тя живееше в зловеща интимност със смъртта. Когато преди време разбрала че е болна от рак попитала не колко години и остават да живее, а колко книги и остава да напише. Тя живееше в Манхатън и 10 години не се срещаше с никой. Не се показваше по телевизията не вдигаше телефона си освен при определен брой иззвънявания с шифър за нейните приятели.Не си преглеждаше пощата и след 8 месеца беше открила чек за върнати данъци. Пушеше до края си, шегуваше се че пушенето дезинфекцира дробовете и вярваше че рака може да се ограничи с разум а не със химиотерапия.Ориана Фалачи не само успяваше да прави интервюта с най-големите политически лидери но ги караше да бъдат максимално искрени-Дън Сяопин, Кадафи, Хомейни, Арафат, Индира Ганди, Лех Валенса, Шарон.  Голда Меир и разказваше за брачните си неблагополучия а Али Бхуто за драмата в първата си брачна нощ. Дори Кисинджър признава, че интервюто му с нея е било “най-катастрофалният му разговор с представител на пресата”, след като Фалачи го принуждава да признае, че войната във Виетнам е била “безрезултатнаИзвестна е също така вълнуващата и любовна история с гърка Алекос Панагулис, убит през 1976 на когото тя посвещава книгата “Един мъж”.Не по малко известна е и книгата и “Писмо до моето никога неродено дете като реакция на която в италиански вестник излезе контра статията “Матка в мозъка”.Ориана беше много мразена, но и много обичана. Аз съм един от тези които я обичаха. Мога да кажа това спокойно- нея вече я няма.Когато прочетох за пръв път “Гневът и гордостта” усетих че някой ми е отхлупил черепа. За тази книга  София Лорен беше казала-“Колко е хубава книгата ти Ориана. Като че е писана с мъдростта на 150 годишна жена и със страстта на 18 годишна девойка”.Ориана знаеше, че щастието няма нищо общо с успеха. Тя беше щастлив човек защото казваше истината така както намираше за добре. Не спазваше правилата и обичаше да казва че даже всички жители на тази планета да мислят по друг начин, аз мисля така, както мисля.  Ориана Фалачи-идола на студентите по журналистика-беше от рода на автохтоните хора както ги нарича Платон. Те се раждат като старци и умират като деца.Но нека чуем нейните слова. „Моята родина,  моята Италия не е днешната Италия. Разглезената, хитруваща, вулгарна Италия на италианците които мислят само как да се пенсионират преди петдесетата си годишнина и се въодушевяват само по повод на отпуска в чужбина и футболни мачове. Лошата, тъпа страхлива Италия на дребните хиени които само и само да стиснат ръката на някоя Холивудска звезда биха продали дъщеря си в някой бейрутски публичен дом. Жалката, бъзлива бездушна Италия с високомерните си и неспособни партии които нито умеят да печелят нито умеят да губят, но знаят как да залепят тлъстите си дирници на кресленцето на депутат или министър.Не е и Италия на младежите които тънат в най-възмутително невежество дотам че ако го попиташ кой е Моцарт те гледат с угаснала зеница и висящ език.Не. Моята Италия е една идеална Италия. Онази Италия за която си мечтаех като момиче. Една сериозна, интелигентна, достойна, смела Италия заслужаваща уважение. Тя, една Италия която съществува дори да и се запушва устата, дори да бъде подигравана и обиждана, тежко му и горко на онзи който ми я закачи. Тежко му на онзи който ми я краде, тежко му на който я завладее. Защото дали ще я завладеят французите на Наполеон, австрийците на Франц Йосиф, немците на Хитлер или аверите на Осама Бин Ладен за мен е все едно. Дали ще я завземат с топове или надуваеми лодки-също. Тук ти казвам сърдечно довиждане драги ми Феручо. И те предупреждавам-нищо повече не ме питай. По-малко от всякога ми се участва в препирни и пустословни полемики. Казах каквото имаше да казвам. Гневът и гордостта ми го повелиха. Чистата съвест и възрастта ми  го направиха възможно. А сега трябва да продължа да работя, и не желая да бъда обезпокоявана. Точка.”Това беше Ориана Фалачи. Текста е излъчен по „Инфорадио” на 18 септември 2007 г.      

Междузвездни войни: Найсти епизод - Сънят на гладните

Posted in Texts on June 24th, 2008

Александър-Джордж  Лукас-Урумов  Преди много години, в една далечна дясна галактика, се чул срив в Силата. Силата се събудила от сън, разтърсила се ядосано и от нея изпаднал сур билюк народ. “Нема да ви гласувам повече, особено за вас”, ревнала Силата, взела си литър ракия от супера и си пуснала върла сръбска чалга.Сред първите изпаднали били Люк Петър-Уокър, бивш президент на Републиката и канцлера Дарт Костов, наричан още Иван Вейдър заради ведрия му нрав и слънчевото му чувство за хумор. Двамата гледали ядосано, особено Дарт Костов и затова Петър-Уокър, който не издържал на такова напрежение, рекъл: “Нищо, бе майна, кажи си, шти олекне, на всеки се случва да изпадне от Силата. Даже и на мен, дето през ум не ми е минавало, пък кво остава за теб, дето през ум ти минават най-различни тъмни мисли”. В този момент от Силата изпаднала и принцеса Лея, наричана преди време Хубавото Наде. Тя се огледала за камери и фотоапарати и като не ги видяла, изплакала безпомощно: “Не издържам на тази медийно затъмнена планета”. На Дарт Костов обаче такива номера не му минавали и направо я запитал като е принцеса има ли нещо общо с Императора, тайния Лорд на ситите, който отдавна не бил таен и отскоро бил сит. Лея отново се разплакала и казала, че как е могъл изобщо да си го помисли, разбира се, че Лея нямала нищо общо и никога не е имала. Но доколкото знаела тя, Люк Петър-Уокър имал някои общи планове с Императора и тя даже имала сигнали от някои от изпадналите десни планети за тайни императивни договорки между Люк Петър-Уокър и Императора. Къв император бе, майна, аз “Врана” не я знам къде е, нали точно този Император ме изхвърли от Силата, казал нахакано Петър-Уокър и намигнал на Лея, понеже не знаел, че му е сестра. Тогава Дарт Костов изхъркал многозначително и казал, че тоя Император много се бил нагушил и отдавна му лази по позитронните нерви с лицемерните си призиви да гледа позитивно. И как да гледам позитивно с тая черна каска на главата, избухнал Дарт Костов. Петър-Уокър учудено попитал защо Дарт Костов-Ведрия се ядосва, след като по сценарий именно той, Ведрия, искал да доведе Императора в тяхната галактика. Че сценария беше такъв – такъв беше, ама на, какво стана, притихнал Дарт Костов. А отстрани тихо, на развален испански, се кискал Императора, който се бил маскирал като умряла лисица в Планетата на смъртта “Врана”. В този момент от Силата се появил Хан Соло със своя космически кораб “Хилядолетния скат в атака”. Наричали го още Волен Сидеров, той винаги играел соло и когато бил в добро настроение твърдял, че е прероден български хан от династията Дуло. Той насочил дулата на кораба си към изпадналите и извикал: ”Аз съм в Силата и Силата е в мен, Силата мен обръща, кога как завърне и аз нея я обръщам, кога как дойде”. Принцеса Лея възбудено извикала и импулсивно протегнала ръце към Соло. “Спасителю мой”, прошепнала тя. Аз играя соло, студено отвърнал Хан и дори една капка не се отронила от очите му при вида на разплаканата Лея. До него злорадо тръскал брада уукито Петър Берон, който се хранел с бръмбари. “И ти беше при Джаба и се усукваше около него”, войнствено изревал уукито Берон и отсякъл: “Ние политически стопаджии не вземаме на нашия нов кораб, тук само нови лица вземаме”. “Къв Джаба, бе майна, това е учителя Йода, викат му Жельо Желев”, подхвърлил Петър-Уокър на уукито и се прозял от скука, понеже тази серия вече я бил гледал няколко пъти.“Да се изправиш срещу Дарт Костов трябва”, чул се тих шепот от една провинциална планета, където учителят Йода-Желев правел туршия по рецепта на жена си. “Да се изправя,бе, майна, отвърнал хладнокръвно Петър-Уокър, ама не ми стиска”. “И на мен не ми стиска”, усмихнала се принцеса Лея. “Как ще ви стиска, изхъркал Дарт Костов, вие сте мои деца, вашата майка…” Тук Ведрия искал да каже и коя е тяхната майка, но не му стигнали сили, понеже от два месеца ял само домати и пъпеши по рецепта на жена си – единственото същество, от което се страхувал.В този момент се появил Генералния Генерал с един пожарен космически кораб, с който запълвал черните дупки във Вселената. Дарт Костов веднага избягал, понеже той най-много приличал на черна дупка и веднага щели да го запълнят. “Изберете си по една черна дупка и се скрийте в нея, аз ще ги запълня”, извикал Генерала от пожарния кораб. Но тук вече бил останал само Петър-Уокър, на когото Генерала предложил да пият по едно “Джони Уокър” и да се разберат по мъжки. Ще пием бе, майна, що не, казал Петър-Уокър, обърнал уискито и веднага заминал за Пловдив по спешна работа. “Кух ми бил рейтингът, а”, тържествуващо изръмжал Генерала и се огледал победосно. Ама нямало кой да го види, понеже всички офейкали, а Силата вече се била нарязала като казак с ракия-менте и хъркала юнашки. А жена му на Силата прибирала чиниите от масата и се почесвала по гърба, понеже Силата като се напиел и не си знаел силата.Само от Врана се чувал тих смях на развален испански. Императорът-сит бил записал своя смях на касетофон. Да го пуска на гладните, та да го помнят с добро. Александър Урумов


Уеб хостинг - FColor.bg