Илия Петров

Беше време когато Симеон Сакскобурготски твърдеше, че НДСВ е „незаобиколим политически фактор”.
Резултатите от местните избори и пресконференцията в нощта след тях, превърна „жълтата” партия в политическа абстракция.
Самата пресконференция изравни рейтинга на партията с нулата.
Не е ясно дали тя всъщност, не изигра по-фатална роля от резултатите на самите избори.
Това не беше само позорна пресконференция. Това беше най-неадекватното политическо събитие в последните 17 години.
Лидерите на НДСВ правеха заклинания, а не политически анализ.
Бореха се с фактите, защото не им харесваха. Изглеждаха като хора, които са прекарали по време на изборите на Врабча №1, и не са си показвали носа от там. Безсилието им стигна до водевил- като не можаха да произведат никакъв политически продукт, започнаха да връзват панделки на изборните резултати.
Дори им личеше, че не си вярват и като че ли малко им беше неудобно.
Опитът да се поправят на пресконференцията след балотажа беше несполучлив.
Тълкованията на това, което се случи с НДСВ, вече са еднозначни и безмилостни. Опита на царя да реформира партията си, се провали.
Вярно е, че всички прогнози за провала на НДСВ досега са се проваляли. Партията вече 6-та година е във властта.
Но, за тези 6 години тя направи малко промени в себе си, преди всичко персонални и нито една сериозна реформа. Отлагаше всичките вътрешни реформи на принципа-отложената битка е спечелена битка. А в политиката или се реформираш или умираш. И това важи даже за партиите, които побеждават-справка лейбъристите в Великобритания.
Още със създаването си НДСВ беше партия, която печели повече от ситуации отколкото от идеи. Тя правеше политика без идеология и по този начин разбираше либерализма. От нейния либерализъм, остана само индивидуалният, либерален начин на правене на политика и на старото и на новото ръководството.
И затова днес „царистите” нямат нито един избран кмет на областен град. От 400 общински съветника през 2003 г. сега имат само 150.
Този грандиозен „успех” трябваше да се подчертае още в нощта на първия тур. Защото какво друго ако не „успех” е факта, че имаш общински съветници, които са три пъти повече от депутатите ти. „Успех” е, също така че имаш петима министри и 39 зам.министри.
Като прибавим и другите синекурни позиции в министерствата и агенциите ще се окаже, че броя на общинските съветници и броя на висшите функционери на НДСВ е еднакъв. Това съотношение е уникално.
НДСВ вече не е политическа партия, а чиновническа партия.
И присъствието и в правителството е въпрос на милост. Милостта на Сергей и Доган. Но тази милост ще трае до момента, когато на правителството му се наложи да избие от някъде парата.
Краха на жълтата партия, е поредният аборт на една част от политическия елит. Подобна е картинката и в други партии, но се наблюдава в най-изчистен вид при НДСВ.
Вярно е, че в тази партия все още има читави, работливи и почтени политици. Но те притежават единствено персонална принадена стойност. Един от тях-бившият главен секретар Владимир Дончев, който беше двигател в една от „крепостите” на НДСВ- Пловдив, определи политиката на партията, като ретроградна.
Точното определение обаче според мен е –сюреалистична политика.
А сюреализма като стил може да работи в изкуството, но не и в политиката. Защото не ретроградно, а сюреалистично е да сравниш легитимността на решенията на НДСВ, с легитимността на решението на събранието в Оборище.
Каква друга политика може да прави партия, чието старо ръководство все още е легитимно юридически, но не и политически а новото не е легитимно, нито юридически, нито политически?
Ще кажете –ама той царя е ръководството. Да обаче той не може де се занимава с мръсната работа наречена делнична политика! Нали някой трябва да гласува, да води преговори, да пише закони и да ги защитава пред обществото.
В края на крайщата, ако е вярно че при царя гражданин, всички граждани са царе, то това изобщо не важи за партията на царя.
Където, май множко станаха царете.
В НДСВ никога не е миришело на кожена командирска тужурка.
Но, не е късно и това да стане. Да не забравяме, че по традиция в „полите на Витоша убиват не със златна игла, а с дърварска брадва”.
В затворените среди на царската партия е известно, че когато Симеон не иска да отговори на някой казус или предложение казва –„Много интересно”.
Запозната твърдят, че Царя жестоко се е заканил на бившите му „хранени хора”. Какво ще бъде отмъщението му, може само да гадаем.
Но също толкова загадъчно е и какво ще бъде тяхното отмъщение срещу него. Ето, това е наистина интересно. Всяко отмъщение в политиката е интересно особено срещу цар, който нито може да бъде детрониран, защото няма трон, нито да го накараш да абдикира, защото не е премиер. Единственото отмъщение на противниците му, е да кажат истината за тези 6 години.

ИЗОБЩО НЕЩО КАТО МЕСТНИ ИЗБОРИ.

Първата асоциация, която възниква когато се спомене за местни избори е „червената” карта на България показана от Клара Маринова през 1995 г .
Днес подобна нагледна политическа дидактика вече e старомодна.
На местните избори, България започва да прилича на Бонапартова Франция -всичко е възможно. И заради това интерпретациите на резултатите са по-важни от самите резултати. Каквото и да се твърди за местните избори, след като те приключат, ще е едновременно вярно и невярно. Още повече, че по закон те не променят по никакъв начин парламентарното представителство.
За 17 години условията на уравнението, което трябваше да решават избирателите, когато гласуват за кметове и общински съветници, непрекъснато се променяше. Променяха са броя на съветниците, броя на общините, броя на кметствата, където се назначаваше или избираше кмет, броя на партиите, броя на кандидатите. Променяше се съотношението на съветниците, които можеха да свалят от длъжност кмета, както и правомощията на общинския съвет и на кмета.
И разбира се, шашардисаните избиратели стигнаха дотам, че на едни частични избори в Сливен гласува 13 % от населението на общината, а кмета беше избран с 6 % от тези които имат право да гласуват.
Мажоритарни или пропорционални са местните избори, или по-малко и от двете? Абсолютните числа ли са водещи или относителните? Броят на населените места ли е важен, или броят на населението, което живее в съответните градове? Кои гласове са по-съществени-гласовете за кмет или за общински съветници? Има ли разлика между общински съветник, чийто мандат струва 500 гласа в провинцията и 5000 гласа в София? Ако имаш кметското място, а нямаш мнозинство в съвета и обратно, спечелил ли си или си загубил? Възможно ли е, с двама съветника в София ( партията на Праматарски ) да имаш двама районни кмета в „Изток” и „Лозенец” и да контролираш „Улично осветление” и „Егида”?
Липсата на адекватен отговор на всички тези въпроси и непрекъснатото смесване на критериите, даде правото на НДСВ да заяви през 2003 г., че каквито и да се резултатите от изборите „жълтата” партия винаги е печеливша, защото тръгва от нулата. Тогава впрочем НДСВ се включи в надпреварата при създаването на политическия ни фолклор. На въпроса на местен лидер „Коя е правилната политика, която трябва да водим по места за да не сбъркаме?” член на политическия съвет му отговаря- „Каквато и политика да водите няма да сбъркате. Защото ние нямаме политика.”
Първите местни избори в България проведени през 1991 г. бяха изцяло партийни и резултатите от тях няма как да бъдат оспорвани. Местните структури в зората на демокрацията, нямаха никаква представа как се пишат партийни програми, а някои от тях даже не знаеха какво значи инфраструктура. Тези избори съвпаднаха с парламентарните и пълната липса на мажоритарен елемент, доведе до една от първите култови фрази на демокрацията– „И магаре да вържеш, ако е от СДС кмет ще стане”.
Днес някои от тези „магарета” не биха могли да бъдат избрани и за отрядни председатели. Все пак тогава фолклора отразяваше реалността . СДС спечели в 23 от 27-те окръга, БСП успя в 3, а ДПС- в 1.
Вторите местни избори през 1995 г. върнаха махалото и СДС задържа само „сините” крепости, което даде основание на Виденов да произнесе прочутите фрази за „сините” гета и за „чорбаджиите- изедници”.
Макар че според известен наш политолог през 1995 г. „СДС беше работническо-селска партия и миришеше на лук и вкиснало, което можеше да се провери на всяка нейна конференция.” Интересен детайл обаче е, че същата тази партия печелеше във всички избирателни секции в затворите, където обитателите чакаха присъдите им да влязат в сила. А някои от тях чакаха много дълго.
Въпросните избори създадоха прецедент в световната практика. Става дума за юридическата перла в короната на република България, откритието на Златимир Орсов наречено „трилотаж”. Социалистите допълниха шарадата и с най-голямата политическа фалшификация в новата ни история-партийната книжка на Стефан Софиянски.
През този период мита за „червените и сините” градове още съществуваше. Цели колони от автомобили пътуваха от „сините” градове към „червените” за да влеят тестостерон в заспалото население.
До 1999 г. само БСП беше партията, която разполагаше с местен партиен елит. На изборите през 1999 г., 8 годишният крехък „син” елит, възбуден от парламентарната победа преди две години, роди нови фразеологични бисери. „Местни избори се печелят с бой ” на Евгений Бакърджиев и „Да нахраним журналистите” на Надежда Михайлова.
За да разреши конфликтите по места, тогава СДС въведе масово предварителните вътрешни избори, промоцирани за пръв път в София четири години по-рано и повторени през 1997 г. преди парламентарните. Този вътрешен и между партиен арбитраж, погълна толкова много енергия на партийните структури, че имаше населени места, където броя на сините избиратели на същинските избори, беше по-малко отколкото на предварителните.
2003 г. -четвърти поред местни избори, но първи след края на прехода и на двуполюсния модел. Трезви и прагматични избори, на моменти дори скучни. В два областни градове се появиха жълти кметове. Много повече обаче, бяха независимите подкрепени от различни партии.
Перманентния конфликт между националните и местни партийни елити, между центъра и структурите, от тогава се превърна в обстоятелство, което не можеше да бъде пренебрегнато от нито една партийна централа.
Не твърдя, че преди този феномен не е съществувал. Нали тъкмо предварителните избори, бяха опит за разрешаването му.
През 2003 г. обаче колизията център-периферия, беше налице в най-изчистен вид. При това вече фактор, с който трябваше да се съобразяват всички партии, с изключение на ДПС. Но за ДПС всички избори са местни избори така, че тя няма как да влезе в калкулацията.
В периода между 1999 г и 2003 г. кметствата се превърнаха в една огромна канцелария, където беше устроен актива на партията излъчила съответния кмет. И всички партийни чиновници бързаха да отидат на работа навреме защото ако закъснеят нямаше да има къде да седнат.
Тогава много от избраните вече кметове и кандидатите за този пост разбраха, че партиите им са необходими само в краен случай. Те не искаха повече да бъдат партийно ръкоположени и да минават през минни полета със саможертвена усмивка. Разви се и субективния фактор на индивидуалният интерес. Интереса на активните членове по места, тотално се размина с колективния партиен проект. Затова на някои от тях, спря да им пука за съответната партията. Други си направиха партия. А трети я предадоха. По хитрите кметове разбраха че „обещанието не е ангажимент” и не нарушаваха закона, а правеха далавери като го спазват. Това е, така да се каже, тайната на местната власт.
Силните личности по места, започнаха да използват партиите като патерици, тъй като вота на партийните ядра не е за пренебрегване
и може да обърне каруцата на всеки независим кандидат. Защото партийните ядра могат да гласуват и за тези, които не харесват. И в това им е чара.
И виждайки такъв силен кандидат партии, които инак са непримирими противници на национално ниво, плясват с ръце и го прегръщат от различни страни. Защото местните хора го харесват и защото най-вероятно той ще спечели изборите.
Избори 2007 г. всъщност ще продължат и задълбочат въпросната тенденция. Просто на местните избори партиите спират да мислят стратегически и започват да действат тактически. Само различната политическа калкулация преди гласуването и различното тълкуване след него, ще превърне едни партии в победители, а други в победени. Ще се спечели от обстоятелствата, а не от идеологията и затова кметове издигнати от СДС преди 8 години ще бъдат подкрепени от БСП.
За местните избори в България, няма никакви твърдо установени правила. А когато спазваш правилата в ситуация, когато никой друг не ги спазва, значи нарушаваш правилата. Затова лунатичната схема за местното „самоуправление” продължава.