Илия Петров

Демагогията може да бъде дефинирана по различен начин, но всъщност тя е политическо поведение, което надхвърля популизма и дори е по-лоша от него.
Ако популизма спекулира преди всичко с комплексите на народа, демагогията добавя към това и спекулация с комплексите на политическата класа.
Атомната, 45 минутна пресконференция на българския президент вчера дръпна завесата пред политическата интрига на 2008 г. и разбира се на радиационните и разсейки след това.
Когато се опитваш едновременно да си „социалният президент на всички българи”, архитекта на тройната коалиция, политика с леви убеждения подложен на „приятелски огън”, радетелят на референдуми, чиито подписи би събрал сам, комуниста Първанов, който спря фашиста Сидеров, защото нямаше никаква конкуренция от дясно, вожда на българската Коледа, която замества по същество фондацията на Зорка, знаменосеца на Путин и приятелят на НАТО и ЕС, личността, която се опитва да се еманципира от цялата политическа класа за да предложи образа си на политика „чистак-бърсак” на фона на всички останали калтаци, то тогава ти си перфектния демагог и няма политическа роля, която не искаш да изиграеш. С други думи „Гоце” и Фидел Кастро в български вариант.
Какво всъщност се случва?
Демагога Първанов се изправи срещу популиста Борисов, срещу тройната коалиция и срещу опозицията.
Това е идеята на интригата в тази акция, наречена „едногодишен президентски отчет”. Останалите тълкувания са бамбуча и икебана взети заедно.
Интригата „Борисов”- за да се противопостави на кмета на София и да се хареса повече от него на избирателя, българския президент наляво и надясно разказва, че нищо повече не иска от политиката освен да я сдобри с обществото. С тезите си от вчерашната си пресконференция той се превръща от политик в общественик, за разлика от Борисов, който от общественик се превърна в политик.
И това е парадокса на хода му-той иска от „систематичен” фактор в българската политика, да отиде на мястото на Борисов, което към момента е празно.
Интригата „тройна коалиция”- в началото на февруари съветът на тройната коалиция предвижда първата си сесия за 2008 г.
Политическата логика говори, че освен за евентуални размествания в правителството по-важното което ще се случи е, че се подготвя нова програма на правителството до края на мандата.
Тази едногодишна актуализирана програма ще бъде апогея на усилията на тройната коалиция така да приключи мандата си, че всяка от партиите в нея да получи бонус преди изборите
Приемането на тази програма ще покаже защо тройната коалиция всъщност отговаря изцяло на името си.
През първата част от управлението си тази коалиция се държа консервативно, през втората либерално, а през последната ще се държи социалистически. Задава се годината на голямото харчене.
Тройната коалиция ще прави политика през икономиката, и на Първанов не му остава нищо друго освен да прави политика през демагогията и то точно на гърба на собствената си партия.
Интригата „дясна опозиция”- тук нещата са най-прости. Когато си опозиция и на Борисов и на тройната коалиция, всъщност ти си истинската опозиция. Точка.
Така че, както казват руснаците, Първанов „переплюнал” Борисов по размаха на политическото си въображение.
Остава ни да видим, кое въображение ще плени душата и сърцето на избирателя-това на демагогията или това на популизма.

„Смутени са червените фасади, на гражданските правови кодекси.
Кварталните светци са възмутени, до дъното на своите комплекси.”
Така написа родения в Истанбул, но българин и жител на Бургас Христо Фотев преди 30-тина години в едно свое стихотворение.
Днес кварталните светци на Бургас, отново са възмутени и заразиха цялото войнство на светците в България.
Причината за възмущението са няколко секундни кадри, от филма на Алексо Петров и продуцента Пенко Русев –„Баклава” качени в You Tube, заради които авторите бяха обвинени, че използват малолетни за да снимат порнография.
Не знам колко души в България, са гледали филма „Баклава”.
По щастливо стечение на обстоятелствата, продуцента Пенко Русев ми е приятел. Затова съм гледал филма два пъти-не защото е гениален или пък шедьовър. Няма такова нещо. Това е експериментален дебют и съвсем в реда на нещата е провокативен, освободен и постмодернистичен.
Втория път гледах филма обаче, защото исках да разбера кое съм пропуснал в него, възмутило толкова дълбоко кварталните светци начело с новоизбрания кмет на Бургас .
Сцените, които някой е качил в интернет са около 10 секунди, от 106 минутния филм и нямат нищо общо със същността му. Някои кинокритици припомниха случая с филма „Лолита”, аз пък се сетих за „Имало едно време в Америка” където подобни сцени също се играеха от юноши. Но, да не прекаляваме със сравненията, защото „Баклава” не може да се сравнява нито с „Лолита” нито с „Имало едно време в Америка”.
Но „Баклава” е филм, който би могъл да се казва „Има сега в България.”
Филм- калейдоскоп, една българска постмодерна версия на „синема верите” за мръсотията в живота ни и лузерите, които нямат право на щастие, а могат само да мечтаят за него. Да пътуват и да търсят съкровището си, защото „важно е пътуването а не пристигането”, каквато е и финалната реплика на филма.
Такава е моята кратка интерпретация на „Баклава” и възмущението на светците, изразяващо се най-вече във вайкане за децата в домовете за сираци участвали във филма, според мен е обикновена примитивна демонстрация на лишеното от въображение съзнание на едни по същество обществени мародери. Защото, какво друго освен мародерство е, да се опиташ да отнемеш от един скоропостижно поминал се обществен морал, спомените за старите му лаври и с тях да окичиш собственото си осакатено благочестие. Да не говорим за претенции към изкуство, което създава своя собствена етическа действителност.
Впрочем „Баклава” е много по-морален от фалшивите стонове, с които кварталните светци кокетират с обществото, защото филма може да не е шедьовър, но поне е истински.
А истината винаги е грозна и неморална.
„Top of the top” обаче е заявлението на председателят на комисията за младежта и спорта в парламента Светослав Спасов, че депутатите щели да се заемат с филма. Не може да бъде! „What the fuck”, би казала дъщеря ми, а Сократ би припомнил, че демокрацията е единственото нещо, което може да превърне магарето в кон, ако достатъчно много души гласуват за това. Защото парламент, в който има депутати като Сидеров, който си правеше предизборната кметска кампания в София придружен от полуголи жени и обвинения в блудство с малолетни Кузов, такъв парламент да се занимава с казуса „Баклава” е все едно съда на Линч, да се занимава с правосъдие.
Недодяланата реакция на гримираното благоприличие, немощно да измисли, каквото и да било друго освен да филтрира трепета на моралните си обертонове през „червената фасада на комплексите си” превръщайки ги в лицемерна загриженост за нещо, за което изобщо не му пука е рефлекс в стил „късен живковизъм”.
Рефлекс, за който аз си мислех, че отдавна си е хванал пътя и няма да се върне обратно никога.