Илия Петров

Преди четири години стартира първото издание на политическото предаване „Рикошет” по Инфорадио. През този период имах възможността да говоря пред толкова много хора, че трябва да призная в този смисъл, ужасно ми провървя. Това не се случва на всеки.
Сега вече е време да започна нещо друго. Днес е последното предаване.
Не се отказвам от нито една дума, която съм изрекъл. Разказвах различни истории, защото вярвам че епизодични истини и фрагменти са по важни, от която и да е подредена теория. Тези епизодични истории обаче, бяха свързани с универсалните истини, без които всяка история е ефимерна и обречена.
Моите истини за любовта и честта. За съжалението и гордостта. За страданието и илюзията. За избора. Ако не искаме да мислим и да говорим за тези неща, е по добре да си говорим за жлезите, тоест да гледаме „Биг Брадър” или глезотиите на лиглите от „Секса и града”.
Но всеки живее както си иска, не мога да възразявам срещу тези забавления, мога само да не се съгласявам с тях.
Попитах веднъж един човек, който много обичам- Какво означава да се забавляваш? - „ами да живея лесно”- беше отговора.
Да живееш лесно? Мисля, че и тогава и сега не разбрах този отговор. Защото няма как да живееш лесно-просто живееш.
Научих ужасно много неща от хората, които бяха гости в студиото на Рикошет в Инфорадио
Научих, че когато работиш с думи, винаги става въпрос за хищна история. Предаването Рикошет беше една хищна история. И аз бях добър хищник. Защото когато държиш в ръцете си средство, с което можеш да говориш на хората, държиш всъщност кутията на Пандора.
Само дето и ти си в тази кутия.
Онова което ми се иска да кажа накрая е, че човек трябва да намира силата да се разделя с нещата, които обича. Но пък винаги има още нещо отвъд това, което си мислим че е края.
Искам, многото кръстопътища пред мен, да останат зад гърба ми. Когато оставиш кръстопътищата зад себе си можеш най-накрая да се почувстваш щастлив, извоювал твоята лична Пирова победа.
Следващата седмица ще отида на брега на морето.
Били ли сте на брега на морето през февруари?
Зимното море е красиво и пусто, като изживян наполовина живот в който си разбрал, че понякога единственото правилно нещо е да сгрешиш.

Морският фар се срути и падна на дъното.
Присветва там, и дава знаци на заблудените акули.
Сега е вече наистина морски фар.
Преди беше земно недоразумение.