Илия Петров

Бруталният персонален антагонизъм между Борисов и Станишев придобива циркови измерения. Парадоксът е, че тези двамата всъщност се харесват и имат нужда един от друг. За измеренията на Европа, тук те са като начинаещи комедианти от село, които подражават на големите актьори от столицата. Всеки по своему. Това че няма еднозначно и чисто политическо действие в днешния кризисен свят е ясно. Но драматургията в света на политиците се повтаря с такава досадна амплитуда, че няма как да не ни потисне.  Всеки политик в България е в някакъв смисъл е сноб- sine nobilitate-без благороден произход. Трагикомично е обаче, как премиера и кмета на страната ни, повтарят по клоунски начин спора между марксисти и анархисти. Когато навремето Бакунин оспорва Маркс в основите на идеологията му, отговора на Маркс е бил просто : „Бакунин е магаре”.Е, това ни се случва днес-две магарета се опитват да разделят сеното помежду си и разправят, че сеното не било за тях а за хората. И знаете ли, кога им личи най-много че са обикновени магарета?Когато започнат да се хвалят, извън общия цирк. Казвам ви -те се харесват!Защото, когато един глупак започне да те хвали, вече не изглежда толкова глупав. А снобарите, толкова обичат да бъдат харесвани! 

В София боклука, не се събира, не се балира, не се рециклира. В София боклука е политически продукт, който когато му дойде времето се употребява по предназначение. А именно-да се изкара от него „некой лев” от една страна и от друга- да бъдат скрити зад боклука далеч по-големите проблеми на София, както и представата за нейното бъдеще.Затрупвани от отпадъци и заливани с новините за тях ние просто вече не можем да си представим в какъв град искаме да живеем. Боклука съсипа мечтите за София. Тя си остава „едно голямо село, мръсно през всички сезони” както още едно време я е описал Феликс Каниц, чиято книга за България излиза през 1882 г. Ето защо, ако съумеем да вдигнем очи, и да погледнем отвъд мизерните измерения на боклука може би ще успеем някога да направим София град, който прилича на Виена, а не град в който най-хубавото нещо е влака за Виена.