Илия Петров

Напускането на ПГ на РЗС от бившия министър на държавната администрация в първия кабинет на Костов и депутат в пет поредни парламента, Марио Тагарински предизвика силен шум в политическата система. Колкото и преувеличен да ни се струва този шум обаче ( в близкото минало далеч повече депутати са напускали групите си), разпада на една парламентарна група е политическо събитие, което не може да бъде пренебрегнато с лека ръка. Като се има предвид, че единствената гледна точка, никога нищо не може да обясни, логически възникват следните въпроси.  Този политически акт на какво е следствие? На индивидуалната политическа психология на известния с номадството си депутат? Или на намеса на партия ГЕРБ, която отвръща на гибелния гняв преди дни от страна на Яне Янев, лансирал тезата за коалиция Гоце-ГЕРБ. И не не последно място, как разпада на групата на РЗС ще се отрази в перспектива на управлението на малцинството, както и на сателитните парламентарни групи, кръжащи около него. Нека още в началото кажа, че разпада на групата на РЗС можеше да се предвиди още от началото при структурирането на този парламент. И тук не става дума за точно определена личност, която би могла да бъде подозирана отнапред в предателство. Всяка парламентарна група, която е съставена от 10 души в началото на парламента, задължително се разпада рано или късно до приключването на мандата. Самата бройка е психологическа граница, нестабилна политическа орбита, която при най-малки изменения в гравитацията от страна на останалите групи или на политическото статукво се дебалансира. Броя на групата като фактор, трябва да се разглежда заедно с придобитото от Марио Тагарински по време на политическата му кариера качество- да бъде абсолютно последователен. Абсолютно последователен при преследването на собствените си интереси. Тук е мястото да отбележим, че Тагарински получи едни от най-ниските резултати в цялата страна, като брой гласове за мандата си.Той става пропорционален депутат от РЗС с 3228 гласа от избирателен район Враца. „Победен „ е  единствено от депутатката от РЗС Кристияна Петкова, която влиза в 41-то НС с 2093 гласа от Видинския избирателен район. С толкова гласове, впрочем не можеш да станеш даже и кмет на село.За сравнение Христина Христова, новия лидер на НДСВ получава, но като мажоритарен кандидат, 11 959 гласа във Врачанска област. И не влиза в парламента. Това са парадокси, които напълно премахват разликата между справедливост и несправедливост в политическото представителството на гражданите и думата, която изразява липсата на такава разлика е „гавра”. И след като има такава очевидна гавра, какво пречи на депутатите абсолютно последоветелно да преследват само личните си интереси? Дали ГЕРБ има намеса в разпада на ПГ на РЗС? Вицепремиера Цветан Цветанов нееднозначно заяви, преди дестина дни, че РЗС не е политически проект, а е проект на ДАНС. Сякаш искаше да каже-от където дошло, там отишло. Освен това ГЕРБ няма никаква полза да съществува политическо представителство, което се бори срещу корупцията по-яростно отколкото Бойко Борисов. Тоест, следите водят в посока на интрига спретната от управляващите. Впрочем в скоро време ще стане ясно. Ако Марио Тагарински като независим депутат започне да гласува заедно с останалите 116 народни представители от ГЕРБ, то малцинството формално се е увеличило с един депутат ( какво  от това ?), макар юридически да си е останало същото поради забраната независимите депутати да се присъединяват към други парламентарни групи. Не е изключено разбира се, Тагарински да демонстрира пълна независимост, за да не предизвиква подозрение в корист. Все пак по-важната, негативната цел е постигната. Една парламентарна група престана да съществува. Какво става от тук натам? За ГЕРБ няма никаква опасност. Дори те да са организирали по чисто милиционерски начин разпада на РЗС( на Тагарински е било дадено да разбере, че срещу него могат да бъдат извадени данни за злоупатреба), дори да са направили „политическо отвличане”, оправданието им е желязно-когато получаваш удар, отвръщаш с удар. Могли са, направили са го. А и  в политиката отдавна всичко е позволено и изтеглянето на един депутат от парламентарна група, не може да предизвика никакъв нравствен потрес. В крайна сметка дори Кант е смятал, че в този свят едва ли има и един акт, който да е безкористен.   От друга страна обаче, ГЕРБ губи съюзник на петия месец на управлението си. Нещо повече-може би си създаде враг по-опасен от БСП. Защото няма по-опасен противник от бивш съюзник. Девет независими депутати в политиката са и малко и много. По-важно обаче е това, че изглежда вече е невъзможно да се очакват никакви сериозни промени в Конституцията, както и свикване на ВНС. С други думи, независимо от стабилната подкрепа от сателитните на ГЕРБ парламентарни групи, идеята за радикални промени на политическата система увисва в небитието. След преизбирането на Димитров за лидер, СДС ще продължи да навлиза в сянката на Костов, а  „Синята коалиция” от своя страна- в сянката на ГЕРБ. На Костов ще му се наложи да помиярства още известно време. ГЕРБ не може да бъде спрян, следователно ще трябва да бъде ласкан. Такава е засега логиката на Командира. Наградата за тази логика е председателското място на комисията по корупция- мястото на Яне Янев ще бъде заето от Димо Гяуров.  АТАКА е напълно вцепенена сякаш е взела сънотворно. Тя стои  вътрешно споена и въпреки това, ужасно безсмислена в своята цялост. Сякаш това е друга партия, представяща бъдещето си като присъдружна организация на ГЕРБ. Нищо чудно те пък да получат председателското място по-външна политика. Както се казва –кроткото агне от две майки суче. И така от  историята с напускането на Марио Тагарински на РЗС, вероятно нищо съществено няма да произтече. Освен 10 независими депутати, които дълго време ще търсят място в предстоящите конфигурации на парламента, ще предлагат броя на депутатите в парламентарните групи да падне до 8, ще гласуват ad hoc и ще се превърнат в свирепа опозиция на правителството, докато търсят подходящо време да си отмъстят. Някога. Защото, ако не са разбрали в България, вече не може да се казва „утре”, без преди това да се добави- „Ако е рекъл Бойко Борисов”.      

This entry was posted on Monday, December 7th, 2009 at 9:56 pm and is filed under Video. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.